Търговска марка и нуждата ѝ за бизнеса

Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за марките и географските означения, марката е: знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата Прочетете повече…

Защита на търговската тайна

Считано от 05.04.2019г., в България бе приет първият закон уреждащ правилата за защита на търговската тайна. Причината за приемането му не бе „осъзнатата“ необходимост от подобен закон, предвид развитието на обществените отношения и напредъка на информационните технологии, а добре познатата причина – задължението за страната ни да инкорпорира вторичното законодателство Прочетете повече…

Връчване на книжа на Юридически Лица

Юридическите лица са един от трите обособени субекта на права и задължения в българското право – Юридически лица, Физически лица и Държавата, като особен субект на права и задължения. Юридическите лица имат свое име, имущество, както и седалище и адрес на управление (техният постоянен адрес). Същите се считат за професионалисти Прочетете повече…

Новият правилник за прилагане на ЗМИП и приложимостта му в дейността на Търговците на едро

На 08.01.2019г. бе обнародван новият Правилник за прилагане на приетия през месец март 2018г. Закон за мерките срещу изпирането на пари (Правилник) – Новият закон за мерките срещу изпиране на пари – обхват и основни нововъведения. Регулацията установена с Правилника има за цел да създаде единни правила, за задължените от закона Прочетете повече…

Някои спорни моменти при заема за потребление в хипотезата на чл. 241 от ЗЗД

В българската правна доктрина няма единомислие по отношение на някои от основните характеристики на договора за заем за потребление и по-точно, в случаите когато има т.н. обещание или задължаване за сключване на договор. Изясняването на този теоретичен въпрос има голямо практическо значение за правилното прилагане на закона. Именно с тази Прочетете повече…

Допълнителна парична вноска в ООД и противоречивата практика на ВАС и ВКС относно прилагането на разпоредбата на чл.134, ал.1 от ТЗ

Допълнителната парична вноска по своето естество представлява източник на вътрешно финансиране на дружествената дейност. Тя не представлява заем за потребление по смисъла на ЗЗД, тъй като заемът за потребление съставлява реален договор и за неговото сключване е необходимо съгласието на двете страни, докато допълнителната парична вноска представлява правоотношение, което не Прочетете повече…

Новият Закон за горивата и въведеният с него монопол върху търговията на едро и дребно

На 27.07.2018г. бе обнародван Законът за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (Закон за горивата), с отложена дата на влизане в сила – от 28.01.2019г. С него за първи път бе въведено определение на дейностите – търговия на едро, търговия на дребно и Прочетете повече…

Информираност на субектите на данни съгласно принципа на прозрачност

В законодателството на Европейския съюз отдавна е залегнал принципът на прозрачност[1]. Той цели изграждане на доверие в процесите, които засягат гражданите, като им се дава възможност да разбират и ако е необходимо, да оспорват тези процеси. В Общия Регламент за Защита на Данните (Регламента) принципът на прозрачност е неразривно свързан Прочетете повече…

Арбитраж – същност, предимства и недостатъци

Икономическото развитие на България води до значително увеличаване броя на търговските спорове, а оттам и до увеличаването на съдебните дела. Правосъдието, което държавата е задължена да осъществява не винаги отговаря на очаквания краен резултат от спорещите страни. Тромавостта на съдебната система генерира разочарование и до голяма степен неефективност, тъй като Прочетете повече…

Легалното заобикаляне на закона установено с ТР № 5/2012г. от 28.11.2012г.

Считано до 28.11.2012г., в България действаше една нормативна разпоредба, съгласно която при съсобствен имот, съсобствениците са задължени винаги, когато предприемат продажба на съответния им дял от съсобствеността, първо да го предложат на останалите съсобственици, преди да бъде предложен на трето за съсобствеността лице. Тази законова разпоредба е инкорпорирана в чл.33, Прочетете повече…