Резюме на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 юни 2020 г. по дело С – 762/18

 

ПРАВНИ ВЪПРОСИ

Съдът на Европейския съюз (СЕС) е сезиран със запитване по въпроси свързани с тълкуването на чл.7 от Директива 2003/88/ЕО. С решението на Съда на Европейския съюз следва да се установи:

1. Служител, който е уволнен незаконно, а впоследствие e възстановен на работа със съдебно решение, има ли право на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването, като се има предвид, че той не е полагал труд за работодателя през този период ?

2. В хипотезата на първия въпрос, служителят има ли право на обезщетение за неизползвания годишен отпуск, за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването, след прекратяване на трудовото правоотношение?

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

На 29.06.2004 г. служителката Я.Х. е уволнена от училището, в което работи. С влязло в сила решение на българския съд уволнението е обявено за незаконно и на 10.11.2008 г. служителката е възстановена на работа.

Три дни по-късно Я.Х. отново е уволнена, като този път тя не оспорва уволнението.

На 01.07.2009 г. Я.Х. предявява иск срещу училището, в което е работила, като претендира да ѝ се заплати сумата от 7125 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 285 дни, за периода от 30.04.2004 до 13.11.2008 г., както и законната лихва в размер на 1100 лв., за периода от 13.11.2008 до 01.07.2009 г.

Този иск е отхвърлен на първа инстанция, а след обжалване на решението е отхвърлен и на въззивната /втора/ инстанция. Я.Х. подава касационна жалба до ВКС срещу последното решение. От своя страна ВКС приема, че предходните инстанции са се произнесли в съответствие с трайната практика на касационния съд, поради което отхвърля предявения иск.

В съдебното решение на ВКС посочва, че служителката не е полага труд през периода от незаконното уволнение до възстановяването ѝ на работа, поради което за този период от време за нея не възниква право на платен годишен отпуск. Оттук следва, че за работодателя не възниква задължение за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването на служителката на работа.

Я.Х. предявява иск срещу ВКС пред Районен съд Хасково за обезщетение за вреди, които твърди, че е претърпяла поради допуснато от ВКС нарушение на правото на Съюза. Я.Х. посочва, че ВКС е трябвало да ѝ признае правото на платен годишен отпуск за времето, през което тя не е могла да го ползва поради незаконното ѝ уволнение.

При така изложените факти, Районен съд Хасково се обръща към Съда на Европейския съюз с преюдициално запитване, с което се цели да се установи дали служителката Я.Х. има право на платен годишен отпуск в конкретната хипотеза и респективно, дали има право на обезщетение за неизползвания годишен отпуск.

СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ

1. Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз правото на годишен отпуск има двойна цел – от една страна, да позволи на служителя да си почине от изпълнението на трудовите си задължения и от друга страна, да предостави на служителя период на отдих и свободно време.

Всъщност целта да се позволи на служителя да си почине, предполага той да е извършвал трудова дейност, която да оправдава ползването на период на почивка. Ето защо правото на платен годишен отпуск по принцип трябва да се определя в зависимост от периодите на действително полагане на труд, съгласно трудовия договор.

В определени случаи обаче, когато служител не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения, правото на платен годишен отпуск не може да бъде обвързано със задължението за действително полагане на труд. Това се отнася по-специално за служителите, които отсъстват от работа поради отпуск по болест през референтния период. Иначе казано, не е възможно правото на даден служител на минимален платен годишен отпуск да бъде намалено, ако поради заболяване служителят не е можел да изпълнява задълженията си през референтния период.

Съдът на Европейския съюз мотивира горепосоченото изключение от правилото, че годишният платен отпуск трябва да се определя в зависимост от периодите на действително полагане на труд, с това, че настъпването на нетрудоспособност поради болест по принцип е непредвидимо и не зависи от волята на служителите.

Подобно на настъпването на нетрудоспособност поради болест, лишаването на служителя от възможност да работи заради уволнение, обявено впоследствие за незаконно, по принцип е непредвидимо и не зависи от волята на този служител.

Нещо повече, обстоятелството, че в периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването на работа, съответният служител не е полагал действително труд за работодателя си, се дължи на действията на последния, довели до незаконното уволнение. Поради тази причина, периодът от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването на служителя на работа трябва да се приравни на период на действително полагане на труд за целите на определянето на правото на платен годишен отпуск.

От горното следва, че служител, който е уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа в следствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение има право да иска платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа.

Важно е да се отбележи, че ако служителят е работил на друга работа през периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа, той не може да претендира по отношение на първия си работодател право на годишен отпуск за периода, през който е работил на друго място.

2. От отговора на първия въпрос може да се направи извод, че когато съответният служител е уволнен, след като е бил възстановен на работа вследствие на отмяна на незаконното уволнение, той може да иска обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск при новото уволнение, включително за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа.

Следва да се отбележи, че ако служителят е работил в периода от незаконното уволнение до възстановяването му на работа, то той не може да претендира от първия си работодател обезщетение за периода, през който е полагал труд за другия работодател.

 

Бележки на автора:

Следва да се отбележи, че от 2011 година в Кодекса на труда е регламентирана 2 годишна давност на платения годишен отпуск. В този ред на мисли, служител, който е уволнен незаконно, а впоследствие възстановен на работа може да претендира обезщетение за платен годишен отпуск до 2 години назад.

 

ОТНОСИМИ РАЗПОРЕДБИ

  1. Директива 2003/88

Съображение 5 – относно правото на служителите на почивка

„Всички работници трябва да ползват почивка с достатъчна продължителност. Понятието „почивка“ трябва да се изразява в единици за време, т.е. в дни, часове и/или части от тях. Работниците в Общността трябва да ползват ежедневни, седмични и годишни почивки с минимална продължителност и почивки по време на работа с достатъчна продължителност. В този смисъл е необходимо да се постави и ограничение на максималната продължителност на седмичното работно време“.

чл.7 – относно правото на платен годишен отпуск

„1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика.

2. Минималният период за платен годишен отпуск не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение“.

 

  1. Кодекс на труда

чл.155, ал.1 – относно правото на платен годишен отпуск;

„[в]секи работник или служител има право на платен годишен отпуск“

чл.224, ал.1 – относно правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск

„При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск […]“

чл.224, ал.1 – относно правото на обезщетение за оставане без работа при незаконно уволнение

„(1)      При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

(2)      Когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа.

[…]“.

чл.354, ал.1 – относно периодите признати за трудов стаж

„За трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в следните случаи:

  1. работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи — от датата на уволнението до възстановяването му на работа;

[…]“.

 

______________________________

Полезни връзки

1. Решение на Съда на Европейския съюз по съединени дела C‑762/18 и C‑37/19

2. Видео презентация на решението на Съда на Европейския съюз


0 Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *