Основания за прекратяване на членство в събирателно дружество и произтичащите от това правни последици

Прекратяване на членството в събирателно дружество (СД) по правило води до прекратяване на самото дружество, тъй като последното е учредено с оглед на личността на всеки един съдружник. При определени хипотези обаче може да се прекрати само участието на съответното лице, без това да се отрази на дружественото съществуване.[1]

В търговския закон са предвидени следните основания за прекратяване на членство в СД:

1. Смърт, респективно поставяне под запрещение.
2. Прекратяване на съдружник – юридическо лице.
3. Прекратяване на членството вследствие направено от частен кредитор искане за прекратяване на СД.
4. Обявяване на съдружник в несъстоятелност.
5. Изключване на съдружник.
6. Прекратяване на членството чрез едностранно волеизявление на съдружник.

Посочените основания могат да бъдат разделени на 2 групи – обективни и субективни. В теорията няма единодушие при извършването на това деление.

Според едни автори, субективно прекратително основание е само това, което изразява волята единствено на съдружника (напускане на съдружник). Всички останали основания, които не са обусловени от неговата воля биват разглеждани като обективни основания.

Според други автори, обективни са основанията, които настъпват без да е правено искане за това (смърт и поставяне под запрещение на съдружник, прекратяване на съдружник – юридическо лице, обявяване на съдружник в несъстоятелност), респективно, субективни основания са тези, които съдържат волеизявление, което може да бъде на съда, на съдружник или на кредитор на съдружник.

Основания за прекратяване на членство в СД без прекратяване на последното

1. Смърт, респективно поставяне под запрещение.

Ако не е уговорено друго, събирателното дружество се прекратява със смъртта на един от съдружниците, независимо дали става на въпрос за физическата смърт, или съдебното решение за обявяване на смърт. Търговският закон предвижда възможност смъртта на съдружник да не се отразява на дружественото съществуване, ако в дружествения договор е уредено, че дружеството ще продължи да съществува и когато бъде прекратено членството на някой съдружник. При наличие на такъв текст в дружествения договор, след смъртта на съдружник неговите наследници ще имат възможност да встъпят в дружеството или да им бъде изплатена стойността на дружествения дял на починалия съдружник заедно с полагащата му се печалба за времето до прекратяване на членството.

Поставянето под пълно запрещение е другото обективно основание за прекратяване на участие в СД. Поставеният под пълно запрещение не може да извършва валидни правни действия. Той не може да упражнява лично своите управителни и представителни права, които притежава в качеството си на съдружник в СД. При този вид търговско дружество лицата се обединяват за осъществяване на търговска дейност, като изхождат от доверието помежду си. Личният характер на членственото правоотношение изключва възможността запретеният съдружник да бъде заменен от своя законен представител. Поради това, с влизане в сила на съдебното решение за поставяне под пълно запрещение на съдружник се прекратява неговото членство в СД и се поражда право да получи стойността на дела си от дружественото имущество.

Търговският закон обаче не урежда хипотезата на поставяне на съдружник под ограничено запрещение. Следователно ограничено запредените лица имат право на членствено правоотношение със СД. Съдружниците могат да ограничат тази възможност, като предвидят допълнително основание за прекратяване на членството в дружествения договор. Подобно основание би било оправдано с оглед на това, че личното участие в осъществяването на дружествената дейност е от съществено значение, а поставеният под ограничено запрещение е затруднен при упражняване на предоставените му управленски и представителни права. Ако бъде предвидено подобно ограничение в дружествения договор, то членството следва да се прекрати с влизане в сила на съдебното решение за поставяне под ограничено запрещение.

2. Прекратяване на съдружник – юридическо лице.

Аналогично на смъртта на съдружник – физическо лице, членството се прекратява и при прекратяване на съдружник – юридическо лице, поради липса на субект – страна по членственото правоотношение. Когато говорим за прекратяване на юридическо лице, трябва да отбележим, че чл. 93, ал. 4 ТЗ визира както прекратяване чрез ликвидация, така и преобразуване чрез сливане, вливане, разделяне и промяна на правната му форма. Това е така, защото новообразуваното или приемащото дружество не встъпва в членственото правоотношение на прекратеното юридическо лице поради обстоятелството, че дружествените дялове при СД са непрехвърлими.

3. Прекратяване на членството вследствие направено от частен кредитор искане за прекратяване на СД.

В СД съдружниците носят отговорност за дружествените задължения, но не и обратното – СД не отговаря за личните задължения на съдружниците. Въпреки това ликвидационният дял съставлява част от имуществото на съдружника и именно поради тази причина законът дава право на частния кредитор на съдружник да се удовлетвори, като насочи претенцията си към дяловото участие на своя длъжник от имуществото на СД. Това става чрез искане за прекратяване на дружеството. С цел да бъдат защитени интересите на изправните съдружници и да се предотврати прекратяването на дружеството, законът предоставя възможност самото дружество или останалите съдружници да изплатят задължението на съдружника – длъжник. Последицата от това е, че се прекратява вече не СД, а само участието на съдружника в дружеството. Търговският закон предвижда възможност тази последица също да бъде избегната с решение на изправните съдружници. Те могат да се съгласят, че съдружникът-длъжник няма да изгуби членствените си права, като запазят правата си срещу него, за това че са изпълнили задължението му. Те ще могат да се суброгират[2] в правата на удовлетворения кредитор.

4. Обявяване на съдружник в несъстоятелност.

При СД обявяването на съдружник в несъстоятелност е предвидено като основание за прекратяване на дружеството. Ако синдикът на обявен в несъстоятелност съдружник поиска такова прекратяване на СД, последното може да предостави на синдика стойността на дела на съдружника от дружественото имущество, т.е. имуществото, което при евентуална ликвидация би се причислило към масата на несъстоятелността. Тази възможност произтича от прилагането по аналогия на чл. 96, ал. 4 ТЗ, като по този начин се защитават интересите на останалите съдружници в дружеството. В тази хипотеза частните кредитори на съдружника не биха били ощетени, дори напротив, те ще се удовлетворят от частта на дружественото имущество полагащо се на съдружника без да чакат дружеството да бъде ликвидирано.

5. Изключване на съдружник.

След сключването на дружествения договор и конституирането на дружеството, всеки съдружник встъпва в членствено правоотношение, което не може да му се отнеме от останалите съдружници. Според ТЗ изключването на съдружник може да стане само по съдебен ред, когато е налице причина за това предвидена в закона или в дружествения договор. След анализа на чл. 95 ТЗ можем да направим извод, че на изключване подлежи само виновният съдружник, който „умишлено или с груба небрежност не изпълни свое задължение по учредителния договор“ или „действа против интересите на дружеството“. В тези случаи се предполага, че съдружникът действа виновно и противоправно.

В дружествения договор могат да бъдат уредени допълнителни основания за изключване, като следва да се изхожда от принципа, че това е крайна мярка за уреждане на отношенията между съдружниците. Така например като изключващо основание може да се уговори обективната невъзможност за изпълнение на дружествените задължения. Това основание би защитило интересите на съдружниците, например в случай, че някой от тях получи тежка инвалидност и не е в състояние да изпълнява дружествените си задължения. При липса на подобно основание за изключване на съдружник, останалите съдружниците биха могли да решат „да го носят на гърба си“ или да искат прекратяване на дружеството. Друго основание за изключваме на съдружник, което може да бъде уредено в дружествения договор е нарушаването на лоялността, т.е. липсата на добросъвестно поведение към дружеството и останалите членове също може да има за последица изключване на недобросъвестния съдружник.

Съдружник в СД може да бъде изключен само по съдебен ред, като в учредителния договор не може да бъде уговорено друго. Компетентен е окръжният съд по седалище на СД. Искането може да бъде направено както в производство по прекратяване на дружеството, така и в самостоятелно производство за изключване на съдружник.

6. Прекратяване на членството чрез едностранно волеизявление на съдружник.

Търговският закон съдържа разпоредби, даващи основание да се приеме, че участието в СД може да се прекрати чрез предизвестие от съдружник. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1 ТЗ ни казва, че в учредителния договор може да се предвиди, че дружеството ще продължи да съществува, макар да е прекратено членството на някой съдружник. Текстът на чл. 98, ал. 2 ТЗ стига по далеч като урежда имуществените последици при „напускане на съдружник“. Тук трябва да отбележим, че в правната литература под това словосъчетание се разбира прекратяване на участието в търговско дружество с едностранно волеизявление на съдружник. Прилагайки систематично тълкуване на горепосочените разпоредби може да бъде направен извода, че с предвиждането в дружествения договор на възможност за продължаване съществуването на дружеството след прекратяване на членственото правоотношение на един от съдружниците, би следвало прекратяването на членството да може да се осъществи с едностранно волеизявление, въпреки че редакцията на чл. 94 ТЗ визира прекратяване на дружеството с предизвестие, а не прекратяване на членственото правоотшение.  Чрез възможността за напускане се създава баланс между интересите на напускащия съдружник и останалите съдружници, т.е. ако последните имат интерес дружеството да продължи да съществува, вместо да се стигне до прекратяване съгласно чл. 94 ТЗ, то ще се прекрати само членството на съответния съдружник. С цел по-голяма яснота и прозрачност в дружествения договор следва да се уреди процедура по напускане, в която да се посочи срок за отправяне на предизвестието. Желателно е последното да бъде в писмена форма, която ще улесни доказването. Срокът на предизвестието следва да започва да тече от момента на получаването му от някой от дружествените представители. След изтичане на предвидения срок членството се прекратява, а съдружникът губи членствените си права.

Последици от прекратяване на членството

Последиците от прекратяване на членството са регламентирани в чл. 97, ал. 1 и 2 ТЗ. Изгубването на членството не означава автоматично погасяване на всички права и задължения на съдружника по отношение на дружеството. На такова погасяване подлежат неимуществените права, а имуществените се трансформират.

Неимуществени последици

Съгласно текста на чл. 77 ТЗ, фирмата на СД се състои от фамилните имена или фирмите на един или повече съдружници и указание за съдружие. Ако името на прекратилия членството си съдружник е било включено във фирмата на дружеството, то следва да се отпише. Промяната на наименованието на СД не е задължителна. Законодателят допуска фирмата да се запази с изричното съгласие на съдружника в писмена форма, с цел последващо доказване[3].

Прекратяването на членството не прекратява отговорността на съдружник по отношение на кредиторите на дружеството. От момента на вписването в търговския регистър на прекратяването на членството на напусналия съдружник започва да тече 5-годишна давност за предявяване на искове от страна на дружествените кредитори.

Имуществени последици

При прекратяване на членството си, съдружникът има право да получи в натура вещите, които е внесъл за ползване. Правото на ползване се внася от съдружника като дялова вноска във връзка с участието му в СД. С разкъсване на връзката между СД и съдружника се прекратява учреденото в полза на дружеството право на ползване.

Прекратилият членството си съдружник има право да получи стойността на дела си от дружественото имущество. Това негово право е уредено в чл. 97, ал. 2 ТЗ – дружеството изплаща на прекратилия участието си съдружник, респективно на наследниците на починалия съдружник, които не са изявили желание да станат съдружници, стойността на дела от дружественото имущество и дела от годишната печалба за времето до прекратяване на членството.

Предвид значението на личността и личната воля на всеки съдружник в СД, не следва да съществува печка при отсъствие на императивна правна норма съдружниците да уговорят в дружествения договор по какъв начин ще се уреждат имуществените последици от прекратяване на членственото правоотношение с всеки от тях.

Ако все пак не е направена подобна уговорка в дружествения договор, имуществените последици и остойностяването на дела на прекратилия членството си съдружник следва да се извърши като се изхожда от правната природа на СД и от съдържанието и целта на правото по чл. 97, ал. 2 ТЗ. По своето съдържание правото по чл. 97, ал. 2 ТЗ наподобява правото на ликвидационен дял, което възниква за всички съдружници, в случай на прекратяване на дружеството. В същия смисъл следва да се разбира словосъчетанието „ дружествено имущество“ употребено в разпоредбата на чл. 97, ал. 2 ТЗ. Поради еднаквото съдържание на двете права – правото по чл. 97, ал. 2 ТЗ и правото на ликвидационен дял – стойността на дела на прекратилия членството си съдружник следва да се определи на база притежаваното от дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение чисто имущество, остойностено по действащите към настоящия момент пазарни цени.

Тъй като разпоредбата на чл. 97, ал. 2 ТЗ не препраща към баланса на СД и при липса на препращане балансът може да служи само като източник на информация:

• За обема на дружественото имущество;
• За балансовата стойност на активите, които нямат пазарна оценка;
• За размера на задълженията на дружеството, приспадането на които е от значение за формиране на чистия актив.

Балансът не може да се ползва като източник на информация за стойността на имуществените активи, които имат пазарни аналози и съответно пазарна оценка.

СД следва да изплати стойността от дела от дружественото имущество изцяло и наведнъж. В дружествения договор може да се предвиди изплащането да става на части. По този начин не би се затруднила дейността на дружеството.

Вземането на съдружника за приспадащата му се част от дружественото имущество не е обезпечено с допълнителни привилегии. Прекратилият участието си съдружник се явява хирографарен кредитор на дружеството.

 

---

Бележки под линия:

[1] Тук се разглеждат само основанията, които водят до прекратяване на членството без прекратяване на СД.

[2] Така наричаме преминаването на правата на кредитора върху едно трето лице, изпълнило задължението на длъжника. Суброгацията следователно съставлява изпълнение, но изпълнение без погасителен ефект, изпълнение с модалитет – със заместване.

[3] Предоставената от закона възможност в чл. 10, ал. 2 ТЗ за запазване на името на напуснал съдружник във фирмата на СД до известна степен влиза в сблъсък с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, изр. 2 ТЗ, тъй като въвежда в заблуда трети лица относно участието на съответното лице като съдружник, на чиято имуществена отговорност те биха разчитали.