На 08.01.2019г. бе обнародван новият Правилник за прилагане на приетия през месец март 2018г. Закон за мерките срещу изпирането на пари (Правилник) – Новият закон за мерките срещу изпиране на пари – обхват и основни нововъведения.
Регулацията установена с Правилника има за цел да създаде единни правила, за задължените от закона субекти, за прилагане на мерките срещу изпиране на пари в обичайната им дейност.
В чл.4, т.19 от ЗМИП е установено, че едно от лицата, което е задължено да прилага този закон, съответно да имплементира всички задължения въведени с него във вътрешната си дейност, чрез създаване на правила, отдели, оценки и т.н., са именно търговците на едро.
Българският ЗМИП се базира изцяло на четвъртата директива – Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския Парламент и на Съвета, в която ясно са определени, кои субекти следва да са задължени лица по смисъла на европейския акт, като вратичката, която оставя тази директива, е че така определените лица са един своеобразен минимум и всяка държава членка може да определи и по-голям кръг от задължени субекти.
В чл.2, ал.1, т.3, буква Д от Директивата ясно е посочено, че риск от изпиране на пари би възникнал за субекти, „търгуващи със стоки, когато извършваните или получаваните плащания в брой са в размер на 10 000 EUR или повече, независимо дали сделката се извършва с една или с няколко операции, които изглеждат свързани“. Видно от тази разпоредба европейският законодателен орган, базирайки се на цялата информация, с която разполага и на всички препоръки от задължените органи и институции и най-вече тези на работната група за финансово действие FATF, е преценил и съответно определил, че най-сериозна опасност от изпиране на пари би възникнала не при всякакъв вид търговия, а при тази, в която получаваните плащания са в брой и то над определена сума. За съжаление нашият законодателен орган не си е направил труда да изготви една оценка за това, кои субекти следва да бъдат задължени лица по смисъла на закона, а директно е преписал субектите описани в предходния закон и само е добавил тези, които са изрично определени в Директивата и не са фигурирали в предходния закон.
Освен липсата на оценка, законодателният орган е пропуснал да въведе и определение за търговец на едро, нито е препратил към друг нормативен акт, който да внесе разяснение, към кои точно лица е насочен закона – само към тези търговци, които по силата на нормативен акт са определени като търговци на едро или към тези, които са вписали като основна дейност в Търговския регистър (ТР) търговията на едро, или към всеки един субект, който има вписана една от дейностите си в ТР като търговия на едро, без дори да осъществява тази дейност. Съгласно константната практика на българските съдилища, търговец на едро по смисъла на ЗМИП е всяко лице, което е обявило една от дейностите си в ТР, като търговия на едро, независимо дали същият осъществява такава дейност.
От изложеното следва, че една голяма част от търговците в България, попадат в обхвата на ЗМИП и съответно същите в качеството им на задължени субекти, следва да предприемат всички описани в закона и правилника мерки, за да отговарят на изискванията определени в тях и за да избегнат възможните санкции в размер до 2 000 000 лв.
В следващите няколко реда ще направя разяснения относно това, какви са основните изисквания, които въвеждат правилникът и законът за търговците на едро.
В чл.10 и сл. от ЗМИП са определени общите правила за прилагане на мерките за комплексна проверка, като в чл. 10 е описано какво включва комплексната проверка, а в чл.11 – в кои случаи следва да се прилага същата. За да се прецени дали следва да се приложат тези общи правила, Правилникът регламентира специални разпоредби (оценка за идентификация) – чл.16 – чл.21, в които описва какви действия следва да извърши всеки задължен субект, за да прецени дали потенциалният клиент следва да бъде подложен на комплексна проверка, съответно на опростена или разширена такава. В най-общи линии проверката включва оценка на рисковете, като се включват четири рискови фактора:
1. клиента и действителния собственик на клиента (когато е приложимо);
2. държавата или географската зона, в която е установен клиентът или неговият действителен собственик, или в която клиентът или неговият действителен собственик извършва стопанската или професионалната си дейност, или с която е свързан по друг начин;
3. предлаганите продукти и услуги, както и с вида на извършваните сделки или операции;
4. механизмите за доставка, използвани за продуктите, услугите, сделките и операциите по т.3.
В Правилника ясно са описани, какви фактори и информация следва да вземат предвид задължените субекти, за да извършват описаната по-горе първоначална оценка. След като приключи тази оценка, задължените субекти на база на събраните документи и предвид разписаните им вътрешни правила, следва да преценят какъв вид комплексна проверка ще осъществят.
Опростена комплексна проверка може да бъде осъществена, само ако са изпълнени изискванията на раздел III от ЗМИП и след като изрично са уведомени органите на дирекция Финансово разузнаване към ДАНС, за идентифицираните категории клиенти, продукти и услуги с по-нисък риск и за намерението да се прилагат мерките за опростена комплексна проверка, т.е. тази хипотеза е изначално по-трудно осъществимата.
Разширена комплексна проверка се предвижда в случаите, когато е трудно да се прецени дали клиентът, или неговият действителен собственик, или представител е лице по чл.36 от ЗМИП – видна политическа личност.
Много е важно да се уточни, че в случаите когато задължените субекти не могат да изпълнят изискванията на комплексната проверка, т.е. не могат да преценят дали потенциалният клиент крие, или не риск от изпиране на пари, закона в чл. 17 им вменява задължение да откажат извършването на операция, сделка или установяване на делови взаимоотношения с това лице. Това означава, че въведените със закона и правилника правила са от съществено значение при осъществяване на цялостната дейност на едно дружество, тъй като тя би могла да бъде преустановена в случаите, както на прилагането им, така и на неприлагането им.
Освен описаната по-горе оценка за идентификация, която въвежда Правилникът, с него се въвеждат още няколко допълнителни изисквания, като част от тях са свързани с мерките, които следва да се предприемат при извършване на делови взаимоотношения или случайна операция, сделка чрез електронно изявление, електронен документ, електронен подпис, или чрез друга форма без присъствието на клиента. Правилникът тук въвежда завишени критерии и мерки, като извършване на видео разговор с възможност на заснемане на клиента и документа му за самоличност, използване на медии и други източници за оценка на рисковите фактори около потенциалния клиент, използване на специално обучен персонал за провеждане на подобни оценки, съответно разговори с отсъстващия клиент, както и други критерии подробно описани в Правилника. Въвеждат се още допълнителни задължения и конкретизация при извършваната оценка на риска от задължените субекти. Същата бива разграничена на три вида категории – висок, среден и нисък риск, както и конкретизация относно вътрешните правила, които следва да има всеки търговец на едро. Те включват, както оценката на риска, така и описаните мерки за комплексна проверка, съответно процедурите за тяхното прилагане. Важно е да се отбележи, че всеки един търговец на едро следва в срок от четири месеца, считано от 01.02.2019г., да изпрати за одобрение от контролните органи, своите вътрешни правила, включващи оценката на риска, мерките и процедурите за прилагане на закона, категориите лица, сделки и услуги, за които ще прилага опростена комплексна проверка, график на текущите и предстоящи обучения на персонала (този график следва да се изготвя ежегодно и да се изпраща на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ в срок до 15-о число на месец февруари на годината, за която се отнася), както и да посочи себе си или някой от служителите си, който ще отговаря за прилагането на тези мерки, което лице да бъде вписано в регистъра на ДАНС и което ще носи лична имуществена отговорност в случай на неспазване и неприлагане на разпоредбите на закона и Правилника.
С оглед на горното следва да се обобщи, че Правилникът има за цел да конкретизира и опише мерките, които следва да прилагат всички задължени субекти, да опише границите на прилагането им и да въведе допълнителни мерки, чрез които да бъде въведен един превантивен механизъм с цел предотвратяване на възможността да се извърши изпиране на пари, още преди да е възникнала тази опасност. Така описаните обобщения и цели следва да се считат за положителни такива, но погледнати детайлно те създават един нов и непонятен за голяма част от търговците институт, който те самите следва да внедрят в дейността си. Това внедряване, ще се осъществи след отделяне на необходимото финансиране за наемане на нови служители, обучение на настоящите, създаване на нови отдели, които отговарят за превенцията от изпиране на пари, създаване на вътрешни правила и оценки, както и методи за тяхното прилагане. Всичко описано по-горе следва да се осъществи в срок до 31.05.2019г., като след тази дата, търговците на едро неприложили тези задължения ги грози опасността от имуществени санкции в размер до 2 000 000 лв.
В случай че имате нужда от съдействие, при имплементиране на изискванията на закона и правилника във вътрешната дейност на вашето дружество, може да се обърнете към нас за съдействие по всяко време.
Изготвил: Адвокат Димитър Янев
0 Коментара