На 27.03.2018г. Българският законодателен орган прие нов Закон за мерките срещу изпиране на пари, с който се транспонира Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на съвета от 20.05.2015г., известна още като Четвъртата директива.
Целта на закона и на директивата е да уеднаквят законодателствата на държавите членки с цел единна законова рамка в сферата на прането на пари.
Въведените с четвъртата директива законови мерки, отговарят на развитието на обществените отношения до 2013г. Това е годината, в която основният международен орган, който изготвя становища и предлага мерки срещу изпирането на пари – FATF ( Financial Action Task Force) прие, изготви и представи доклад до Европейската комисия с препоръки, в които са описани множество мерки, които следва да се предприемат от държавите членки, за да се противопоставят срещу изпирането на пари.
FATF е създадена с цел да изследва и изучава престъпленията свързани с изпирането на пари, в следствие на което да предоставя препоръки срещу тяхното противодействие.
Организацията е една от най-дейните в световен мащаб и вече е подготвила множество нови препоръки, като една част от тях са вече инкорпорирани в Петата директива, за която се постигна съгласие на 19.04.2018г. и следва да бъде приведена за транспониране в държавите членки и в Шестата директива, която все още се изготвя.
С оглед на горното може да се направи заключение, че европейските организации и институции, се опитват да работят в синхрон, с цел въвеждане на единно и съвременно законодателство в сферата на прането на пари в рамките на Европейския съюз.
Какво означава пране на пари: Прането на пари има за основна цел да прикрие източника на определени суми, придобити по нелегални методи (предикатни престъпления), като ги представя най-често посредством документални измами – като приходи от законна дейност.
Целта на новоприетия закон е да въведе превантивни мерки, които да ликвидират възможността за извършване на подобно престъпление, още в неговия зародиш. За целта се въвежда изцяло нова регламентация на мерките срещу изпирането на пари.
Мерките срещу изпирането на пари са регламентирани в чл.3 от закона и те включват:
- Комплексна проверка на клиента;
- Събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на този закон; съхраняване на събраните и изготвените за целите на този закон документи, данни и информация;
- Оценка на риска;
- Разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти;
- Разкриване на друга информация за целите на този закон;
- Контрол върху дейността на задължените субекти;
- Обмен на информация и взаимодействие на национално и международно равнище.
Задължени субекти – с оглед разбирането същността на закона следва да се уточни, че с него се вменява на определен кръг от субекти, да въведат описаните по-горе мерки в дейността си, с оглед на което да осъществяват надзор за спазването на този закон от техните бъдещи и настоящи клиенти и контрагенти. Кръгът на тези субекти е изброен в чл.4 от закона и той най-общо включва:
- Банки и финансови институции;
- Всякакви доставчици на платежни услуги;
- Застрахователи;
- Лизингови предприятия;
- Пощенски оператори, извършващи парични преводи;
- Инвестиционни посредници;
- Управляващите дружества и лицата управляващи алтернативни инвестиционни фондове;
- Регистрираните одитори;
- Счетоводители и данъчни консултанти;
- Нотариуси и техните помощници по заместване;
- Лицата, които по занятие извършват правни консултации – подробно изброени в т.15 букви – от а) до г);
- Лицата с определение занятия определени в т.16, букви от а) до вв);
- ЧСИ и ПЧСИ;
- Брокерите на недвижими имоти;
- Търговците на едро;
- Организаторите на хазартни игри;
- Органите по приватизация;
- Лицата организиращи възлагането на обществени поръчки;
- Професионалните съюзи и съсловните организации;
- Юридическите лица с нестопанска цел;
- Професионалните спортни клубове;
- Заложните къщи;
- Централен депозитар;
- Политическите партии;
- Органите на НАП;
- Митническите органи;
- Изпълнителния директор на изпълнителната агенция по околната среда.
Посочените по-горе субекти, следва да въведат в дейността си, описаните мерки срещу изпирането на пари, чрез съставяне и въвеждане на единни вътрешни правила, в които да са описани всички стъпки на процеса по превенция срещу изпирането на пари.
На първо място следва да се отличи оценката на риска, която сама по себе си вменява едно задължение за професионална преценка от безпристрастни лица при избирането на техните клиенти и контрагенти. Тази оценка има за цел да събере информация за потенциалния клиент/контрагент, посредством предварително зададени рискови критерии и с оглед получения резултат, да се получи обоснована оценка на това дали клиентът е ниско или високо рисков. Оценката следва да обхване следните критерии:
- Какъв тип е клиентът (юридическо лицеи, физическо лице, сдружение, държавна институция и т.н.);
- Държавите или географските зони (къде се намира, във високорисков район или в нискорисков);
- Предлаганите продукти и услуги (предлаганите продукти и услуги, могат ли да доведат до риск от изпиране на пари);
- Извършваните операции и сделки или
- Механизмите за доставка (чрез банки, транспортни дружества, от ръка на ръка или др.)
След като бъде извършена оценката и сте преценили дали клиентът е високо рисков или съответно ниско рисков, следва да се избере каква проверка да приложите за съответния субект.
В закона е въведена една стандартна комплексна проверка, като освен нея новият ЗМИП урежда два нейни подвида – разширена и опростена проверка. Разширената се извършва спрямо видни политически личности, клиенти от високорискови държави, при необичайно големи сделки и в други изрично посочени в закона случаи. Опростената комплексна проверка се извършва при операции, сделки или делови взаимоотношения с по-нисък риск от изпиране на пари.
След приключване на оценката и прилагане на съответната проверка и в случай, че не е налице риск от извършване на престъпления свързани с прането на пари, можете да започнете съвместната си дейност със съответния клиент/ контрагент. В случай на действителен риск от извършване на престъпление свързано с прането на пари, следва незабавно да информирате контролния орган – дирекция „Финансово разузнаване” към ДАНС.
Оценката, проверката и прилагането на всички въведени със закона мерки срещу изпирането на пари, може да бъде постигнато, само и единствено ако сте успели да въведете всички законови изисквания в дейността си. Това е възможно да се постигне, чрез въвеждане на единни правила и процедури, назначаване на отговорно лице или отдел в зависимост от субекта и независим контрол върху прилагането на тези мерки и процедури, чрез методите на отчитане и мониторинг.
С оглед на горното и предвид различните видове субекти, на които законът е вменил задължение да въведат в дейността си мерки срещу изпирането на пари, следва да се отбележи, че за определени категории субекти са въведени повече и по-различни задължение от тези за останалите. Пример за това е задължението на банките и финансовите институции и учреждения да създадат нов отдел, който да отговаря само и единствено за спазването на законовите задължения въведени със ЗМИП, а за останалите субекти, това задължение е вменено на управителя или определено от него трето лице (служител или не в съответното дружество, институция или друг вид субект).
Не на последно място следва да се отбележи, че законът въвежда много тежки санкции за неспазване на изискванията въведени с него, представляващи глоби и имуществени санкции в размер до 2 000 000 лв.
В заключение искам да отбележа, че настоящата статия има за цел да разясни само най-основните принципи и задължения въведени с новия Закон за мерките срещу изпиране на пари, като същата не би могла да послужи като основа за изготвяне на вътрешни актове и процедури.
В случай че имате необходимост от съдействие и информация относно това, как следва да приложите закона в рамките на вашата дейност, ще очаквам вашите запитвания и въпроси.
Изготвил:
Адв. Димитър Янев
0 Коментара