На 27.07.2018г. бе обнародван Законът за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (Закон за горивата), с отложена дата на влизане в сила – от 28.01.2019г.

С него за първи път бе въведено определение на дейностите – търговия на едро, търговия на дребно и транспорт на нефт и продукти от нефт.

Целите поставени с новия закон, според вносителите му са: „да идентифицира икономическите оператори, извършващи дейности свързани с нефтопродукти, да намали сивия сектор в основен бранш на българската икономика, да повиши събираемостта на митническите и данъчните задължения от тези дейности, както и да осигури лоялна конкуренция на пазара на горива в страната“. Така представени, тези цели създават впечатлението, че до момента на приемането му, в България не е съществувало никаква правна уредба регулираща този бранш и че преследваните цели са достатъчно основание, за да бъдат наложени непосилни мерки за част от икономическите оператори, извършващи дейности с нефтопродукти. Принципът „целта оправдава средствата“ е изначално заложен от вносителите на законопроекта. Но в действителност, каква е целта му? Посочените по-горе цели постижими ли са, с въвеждането на мерките в този закон? Или целта е друга и тя действително е постигната с агресивната реформа!

Достатъчно е и само един прочит на закона, за да си отговорим на част от посочените по-горе въпроси. В действителност в България и до сега действаше механизъм, който обезпечаваше събираемостта на митническите и данъчните задължения от дейностите свързани с търговия с течни горива. Уредбата е регламентирана в чл.176в от ЗДДС и регламентира предоставянето на обезпечение от данъчно-задължените субекти, които обезпечения са обвързани с размера на облагаемата доставка за предходната година, като обезпечението не може да бъде по-малко от 50 000 лв., т.е. е определен обективен оценъчен критерии, на базата, на който да се прецени какъв да бъде размерът на съответното обезпечение за всяка една година. Видно от разпоредбата на чл.11 от новия Закон за горивата такъв критерии, за определяне размера на обезпеченията, вече липсва. Напротив заложени са неоправдано и необосновано завишени суми (за търговците на едро – 500 000лв.), без каквато и да е обосновка, което от своя страна води до въпроса: Каква е целта на това обезпечение? Да се гарантира събираемост или въвеждане на критерии непосилен за изпълнение от част от търговците на едро?

Отговор на посочените въпроси, можем да си дадем, след като разгледаме закона малко по детайлно: Какво според Закона означава търговия на едро и търговия на дребно? Търговия на едро съгласно §1, т.4 от ПЗР на Закона за горивата е „разпространение, безвъзмездно или възмездно, на нефт и/или продукт от нефтен произход на територията на страната, придобити, включително от внос и вътрешнообщностни пристигания, произведени, преработени или добити от разпространителя, с изключение на търговията на дребно“, до тук всичко изглежда добре, спазени са основните принципи на търговията на едро, а именно да се търгува с междинен доставчик, а не с краен потребител, но проблемът идва след детайлното прочитане на определението и въведените изисквания за търговия на дребно, като съгласно §1, т.5 от ПЗР на закона, търговия на дребно е:

а) продажба на нефт и продукти от нефтен произход на крайни потребители чрез бензиностанции и/или

б) зареждане на резервоари на пътни превозни средства, извънпътна техника и механизация, използвани за собствени нужди, чрез вътрешен обект с изключение на зареждане от земеделски стопанин, регистриран по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители.

В допълнение към определението с чл.8, ал.2 е въведено задължително изискване, че търговията на дребно следва да се осъществява от обект, който е трайно прикрепен към земята.

Така описаните определение и задължителни изисквания за търговията на дребно, са в крайно противоречие с принципа на търговията на дребно, съгласно който търговецът, следва да продава на краен потребител (лице, което ще ползва стоката за лични нужди) в негов обект – склад, магазин или друго помещение, или чрез доставка до съответния обект на крайния потребител.

От изложеното следва, че с новия закон се забранява на търговци, които чрез цистерни продават гориво на краен потребител (земеделски кооперации или други подобни, сдружения и кооперации), да бъдат регистрирани, като търговци на дребно, тъй като не продават гориво от стационарен обект, а задължително следва да се регистрират като търговци на едро, което пък от своя страна ще им забрани да продават на тези крайни потребители (парадокс)…

С това си изискване, законът налага монопол върху търговията на дребно, като позволява същата да се осъществява само от бензиностанции и/или от стационарните обекти предвидени в закона, но не и дистанционно, чрез доставка на гориво до съответното място на ползване.

Освен наложения монопол върху търговията на дребно, със закона се налага такъв и върху търговията на едро. Както видяхме съгласно ПЗР на Закона, търговец на едро е този, който търгува с горива, с изключение на търговеца на дребно. Това са всички ЕТ, ЕООД, ООД или други търговски дружества, които изкупуват гориво и го препродават – на бензиностанции, кооперации (тук въпросът е спорен, защото кооперацията може да е и краен потребител) и/или други вътрешни обекти, от които е разрешено да се търгува на дребно.

По данни на Сиела, в България към 2017г., има около 800 регистрирани подобни търговци, като голяма част от тях не търгуват с бензиностанции, а годишните им обороти варират между 1 и 5 000 000 лв.

Със Закона за горивата се въведе задължително изискване за всеки един търговец на едро, независимо от оборота, пазарния дял или машините и съоръженията, с които разполага, да внесе минимален действителен капитал или да разполага с имущество на минимална стойност от 1 000 000 лв. Освен така заложеният минимален капитал/имущество (който е безумно висок, с оглед икономическото развитие на страната), със закона се въведе задължение всеки търговец на едро да предоставя банкова гаранция в размер на 500 000 лв. Никъде в закона, нито в мотивите към него или обсъжданията му, не се споменава за обективни критерии на базата, на които следва да се заложат подобни завишени финансови изисквания за търговците на едро, напротив това са внимателно пресметнати числа, предложени от група народни представители, целящи да монополизират търговията с горива, като премахнат всички малки търговци от пазара.

Предвид изложеното по-горе следва изводът, че поставените с мотивите на закона цели, всъщност не изглежда да са действително преследваните такива, а по-скоро параван за въвеждане на законен монопол.

С оглед на горното и с цел демонополизиране на търговията с горива, De lege ferenda предлагам изменение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, по един от следните два начина:

  1. Да се разшири определението за търговия на дребно, като се разреши търговията на дребно с горива да се осъществява и чрез доставка на гориво до обекта на съответния ползвател, а не само от стационарен обект;

и/или

  1. Да се въведат обективни критерии за определяне: на финансовите изисквания за внесен капитал/налично имущество и на банковата гаранция, за търговците на едро. Внесеният – действителен капитал или съответно наличното имущество да е на стойност не по-ниска от 200 000 лв., а банковата гаранция, която основна цел е да обезпечи събираемостта на данъчни и митнически задължения, да се определя по следния начин:
    • При оборот за предходната година до 3 000 000 лв. – банкова гаранция в размер на 100 000 лв.
    • При оборот за предходната година между 3 000 000 и 10 000 000 лв. – банкова гаранция в размер на 300 000 лв.
    • При оборот за предходната година над 10 000 000 лв. – банкова гаранция в размер на 500 000 лв.

В случай, че бъдат въведени подобни обективни и реални критерии за определяне на финансовите изисквания и обезпечения въведени със закона, вероятността да се постигнат изначално заложените цели, а именно намаляване на бюджетните загуби и осветляване на сектора, е много по-голяма, отколкото при оставяне на разпоредбите в настоящия им вид. Това е така, защото при определените към настоящия момент финансови изисквания и обезпечения, всеки един от по-малките търговци на едро, ще търси начин да продължи бизнеса си (като негово единствено препитание), а това ще е възможно, само ако същият е в сивия сектор.

В случай че имате въпроси, относно прилагането на закона за Вашето дружество, може да се обърнете към мен по всяко време.

Изготвил:

Адв. Димитър Янев

Категории: Закон за горивата

0 Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *