Считано от 05.04.2019г., в България бе приет първият закон уреждащ правилата за защита на търговската тайна.

Причината за приемането му не бе „осъзнатата“ необходимост от подобен закон, предвид развитието на обществените отношения и напредъка на информационните технологии, а добре познатата причина – задължението за страната ни да инкорпорира вторичното законодателство на ЕС, във вътрешната си правна система.

В настоящия случай новият закон за защита на търговската тайна въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.

До момента на влизането в сила на този закон, единствените разпоредби, които защитаваха отчасти търговската тайна бяха тези на чл. 37, ал.1 и 2 от Закона за защита на конкуренцията:

„(1) Забранява се узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика.

(2) Забранява се използването или разгласяването на производствена или търговска тайна и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана.“

Видно от така описаните разпоредби, същите са твърде общи и непрецизирани, което доведе до множество противоречиви съдебни решения и актове на КЗК.

Така описани двете разпоредби на закона, защитаваха интересите на носителя на търговската тайна само от неправомерни действия на трети лица търговци, но не и от физически лица – служители, доставчици на услуги по граждански договори и други подобни.

С новите си 27 члена, новоприетият закон създава единна регулация за защита на търговската тайна, която е насочена към всички участници в търговския оборот.

На първо място, законът дава ясна дефиниция на това кое следва да се счита за търговска тайна: Чл.3 от Закона предвижда, че търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания:

1. представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация – тоест следва за всеки конкретен случай да се определя, дали е налице търговска тайна, за конкретното лице;

2. има търговска стойност, поради тайния си характер – дали може да се остойности;

3. по отношение на нея са предприети мерки за запазването и в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията – носителят на търговската тайна е положил усилия за защитата й (сключен договор или клауза за конфиденциалност, за определен вид информация; защита чрез други правни и технически средства и т.н.).

Нарушител на търговската тайна може да бъде всяко физическо или юридическо лице, което неправомерно е придобило, използвало или разкрило търговска тайна. От така описаната разпоредба е видно, че не е налице кумулативно изискване за наличие и на трите предпоставки, а е достатъчно изпълнението само на едно от тях, за да се квалифицира едно лице, като нарушител на търговската тайна.

Предмет на нарушението могат да бъдат стоки и услуги, чиито точно определени в закона характеристики са повлияни благоприятно от търговски тайни, тоест търговската тайна е била причина те да бъдат по-атрактивни за обикновения потребител, както и стоки и услуги, които са били неправомерно придобити, използвани или разкрити, без съгласието на притежателя им.

В закона има и определени изключения – не се смята за неправомерно разкриването на търговска тайна, в случай че: лицето разкрило тайната е упражнило своето право на свободно изразяване на мнение и право на достъп до информация по смисъла на хартата на основните права на ЕС, включително зачитането на свободата и плурализма на медиите; когато информацията е необходима за разкриване на престъпление или други нарушения, с цел защита на по-големия интерес, а именно обществения; когато работници и служители разкриват тази информация на съответните синдикати или техни представителства, с цел защита на техен интерес; както и когато се разкрива с цел защита на законово признат за лицето интерес.

Видно от така представените изключения прави впечатление, че същите са доста абстрактни и би било трудно да се прецени дали са приложими в случай на нарушение. Точно поради тази причина, е необходимо за всеки отделен случай, да се прави индивидуално обективна оценка, на база практиката на съда на ЕС, както и практиката на съдилищата на отделните държави членки, за това дали конкретно разкриване на търговска тайна е правомерно или неправомерно.

С влизането в сила на новите разпоредби се даде отговор на може би най – важния въпрос свързан с търговската тайна, а именно каква следва да е санкцията за неправомерното й придобиване и/или разпространяване, като съгласно разпоредбите на закона, за притежателя й се разкрива правото да заведе иск срещу нарушителя. Искът се завежда пред съответния съд съгласно разпоредбите на ГПК, като притежателят на нарушеното право може да търси: обезщетение за нанесените вреди и пропуснатите ползи; преустановяване или забрана за разкриване на тайната; забрана за производство, предлагане и пускане на пазара на стоките, предмет на нарушението; унищожаване на документи или други вещи и материали, които съдържат или носят търговската тайна; както и забрана за  предлагането или предоставянето на услугите, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити.

Предвид изложеното по-горе за притежателя на търговската тайна се разкрива възможността да защити интересите си в максимален размер, стига да успее да докаже наличието на нарушение и съответно действителния размер на претърпените от нарушението вреди и пропуснатите за него ползи.

Предвид по-бавното развитие на съдебните процеси в страната, законът предвижда и налагането на привременни мерки за защита на правата на притежателя на търговската тайна, докато трае съдебния процес. Целта на тези мерки е да бъде защитена тайната на държателя й, както и да се противодейства на възможността нарушителят да се облагодетелства икономически от нея.

До преди влизането в сила на новоприетия закон, широко разпространена практика бе във всеки договор да се вписват клаузи за конфиденциалност, в които да се уговарят неустойки или други санкции при нарушението им. Но така уговорените неустойки и санкции бяха много трудно търсими, точно поради липсата на единна регламентация относно това, кое следва да се счита за търговска тайна, какво означава неправомерното й разпространяване и в кои случаи лицата разпространили я са освободени от отговорност.

С въвеждането на тези нови правила и изисквания, съобразени с европейското законодателство, се допринася за по-добрата защита на търговците от нелоялните търговски практики, както и синхронизирането на правилата за защита на търговската тайна на територията на всички държави членки на ЕС.

Въпреки описаното по-горе, следва да знаете и да имате предвид, че като търговец във всеки един случай на упражняване на дейността си следва да определите, коя информация би се счела за търговска тайна за вашия бизнес и дейност, за да можете да я защитите своевременно и в съответствие с новите правила за това.

В случай че имате нужда от помощ при преценката, за това коя информация във вашия бизнес, следва да се счита за търговска тайна, дали към настоящия момент сте защитили тази информация, както и дали сте обект на нарушение на правото ви на защита на тази информация, може да се обърнете към нас.

Изготвил:

адв. Димитър Янев

Категории: Търговско Право

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *