Европейско законодателство в областта на защитата на търговска тайна

Защитата на търговска тайна традиционно се включва в обхвата на понятието интелектуална собственост, но за разлика от обектите на интелектуална собственост, на които законът признава изключителни права, защитата на търговската тайна се осъществява предимно със средствата на договорната или деликтната отговорност, както и чрез законодателството, което установява правилата на конкуренцията. Поради тази причина и въпреки международните договори в областта на интелектуалната собственост, в които се предвижда закрила на неразгласена информация, на европейско, а и на световно ниво, съществува голямо многообразие от различни национални подходи за защита на търговската тайна.

 

1. Икономически предпоставки за приемане на общо европейско законодателство в областта на защитата на търговска тайна

Европа има изключително силни позиции в областта науката и иновациите, като има потенциал да се превърне в световен лидер. Развитието на науката и иновациите обаче не зависи само от учените и изследователите, а и от предприятията, които следва да осигуряват финансиране. За съжаление предприятията не са движеща сила за научноизследователската и развойна дейност в рамките на Европейския съюз (ЕС) в достатъчно висока степен в сравнение с някои основни търговски партньори, по-специално САЩ и Япония. Липсата на инвестиции, от страна на предприятията, в научната и изследователската дейност въздейства неблагоприятно върху въвеждането на нови продукти, процеси, услуги и ноу-хау.

По време на научноизследователския и творческия процес се събира и разработва значителен обем информация, като постепенно се изграждат познания със значителна икономическа стойност, която често не отговаря на условията за закрила като обект на интелектуална собственост, но е от еднакво голямо значение за иновациите и за конкурентоспособността на предприятията като цяло. Когато осигуряването на такива активи и привличането на финансиране и инвестиции изисква интелектуалната собственост да бъде запазена в тайна, дружествата, лабораториите и университетите, както и индивидуалните изобретатели и творци използват най-надеждния и наложен във времето начин за усвояване на ценна информация: поверителността. Всяко право върху интелектуална собственост се основава на тайна. Писателите не разкриват сюжета, по който работят (бъдещи авторски права), производителите на автомобили не разпространяват първите схеми на нов модел (бъдещ дизайн), дружествата не разкриват предварителните резултати от своите технологични експерименти (бъдещ патент), както и задържат информацията, свързана с пускането на пазара на нов продукт (бъдеща търговска марка) и др.

Търговските тайни са също толкова важни за закрила на иновациите от нетехнологичен характер. Секторите на услугите, които осигуряват около 70% от БВП на ЕС, са много динамични и тази динамика зависи от създаването на иновационни знания. Секторът на услугите обаче не разчита в същата степен като  производствения сектор на технологичния процес и продуктовите иновации (защитени от патентите). Поверителността в тази ключова област от икономиката на ЕС се използва за изграждане и експлоатиране на така наречените „меки“ иновации за постигане на конкурентоспособност, като обхваща използването и прилагането на разнообразна гама от стратегическа търговска информация, която се простира отвъд технологичните знания, като например информация за клиентите и доставчиците, бизнес процесите, бизнес плановете, пазарните проучвания и др.

Икономистите са единодушни, че дружествата, независимо от размера си, ценят търговската тайна поне толкова, колкото и другите форми на интелектуална собственост. Търговските тайни са особено важни за малките и средните предприятия и новосъздадените предприятия, тъй като те често не разполагат със специализирани човешки ресурси и финансови възможности да търсят, управляват, въвеждат и защитават правата върху интелектуалната собственост.

Гореизложеното налага в Европейския съюз да бъде приета правна рамка, която да сближи правните средства за защита на националните законодателства в областта на гражданското право по отношение на присвояването на търговски тайни. В допълнение на това, за да бъде гарантирана защитата на търговската тайна, се налага да бъдат приети и правила, които да гарантират запазването на поверителността на търговските тайни по време на и след съдебното производство.

 

2. Правни предпостави и основание за приемане на европейско законодателство в областта на защитата на търговска тайна

Съществуващите преди 2016 г. национални разпоредби предлагат неравномерно ниво на закрила на търговската тайна в целия ЕС, което застрашава правилното функциониране на вътрешния пазар на информация и ноу-хау. Международните усилия, предприети в рамките на Световната търговска организация, за да се реши този проблем, доведоха до сключването на Споразумението TRIPS, което съдържа разпоредби относно защитата на търговската тайна.

Споразумението TRIPS обаче не успява да преодолее съществени различия в законодателството на държавите членки по отношение на защитата на търговските тайни срещу тяхното незаконно придобиване, използване или разкриване от други лица. Например, не всички държави членки приемат национални определения за търговската тайна или незаконното придобиване, използването или разкриването на търговска тайна, поради което обхватът на защита не е лесен за разбиране и се различава в държавите членки. Освен това, липсва съгласуваност по отношение на гражданскоправните средства за защита, в случай на незаконно придобиване, използване или разкриване на търговски тайни, тъй като не винаги съществуват разпореждания за преустановяване и възпиране на нарушаващите действия във всички държави членки спрямо трети страни, които не са конкуренти на законния притежател на търговската тайна.

Поради горното, базирайки се на член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз се планира приемане на разпоредби на ЕС за хармонизиране на националните законодателства. Така 2016 година се приема Директива 2016/943, с която се цели да се създаде достатъчно и съпоставимо равнище на правните средства за защита в рамките на вътрешния пазар в случай на присвояване на търговска тайна.

 

3. Характеристика на Директива 2016/943

Директива 2016/943 (наричана по-нататък за краткост Директивата) съдържа 21 разпоредби, които са групирани в четири глави – „Предмет и обхват“, „Придобиване, използване и разкриване на търговски тайни“, „Марки процедури и правни средства за защита“ и „Санкции, докладване и заключителни разпоредби“. Извън обхвата на Директивата остава административната и наказателната отговорност за нарушенията на търговската тайна.

В чл.2 Директивата дава определение на понятието „търговска тайна“, което е в съответствие със съществуващите международни стандарти и по-конкретно с предвиденото в Споразумението ТРИПС определение. Дадени са още определения на понятията „притежател на търговска тайна“, „нарушител“ и „стоки – предмет на нарушение“, които имат важно значение за тълкуването и прилагането на Директивата.

Член 3 въвежда хипотези, в които придобиването, използването и разкриването на търговска тайна се счита за законно. Така например, в интерес на иновациите и за да се насърчи конкуренцията, разпоредбите на Директива не следва да създават никакви изключителни права върху съответното ноу-хау или информация, които са защитени като търговски тайни. По този начин се осигурява отворена възможността за независимо откритие на същото ноу-хау или информация. Или иначе казано, обратният инженеринг на законно придобит продукт следва да се счита за законосъобразен начин за придобиване на информация.

Член 4 урежда хипотезите на незаконно придобиване, използване и разкриване на търговски тайни. Така например, за незаконно се счита придобиването на търговска тайна без съгласието на притежателя, когато се извършва чрез нерегламентиран достъп, присвояване или копиране на документи, предмети, материали, вещества или електронни документи, които са под законния контрол на притежателя на търговската тайна и съдържат търговската тайна или от които тя може да бъде извлечена. За незаконно се счита и придобиване извършено чрез друго поведение, което се счита за противоречащо на почтените търговски практики. След като една търговската тайна бъде придобита незаконно, то и последващото нейно използване и разкриване ще бъде незаконно, ако е без съгласието на притежателя. Незаконно ще е и всяко използване и разкриване на търговската тайна извършени в нарушение на споразумение за поверителност, както и на договорно или друго задължение или ограничение за използване и разкриване на търговската тайна.

В чл.8 Директивата въвежда правила относно максималната продължителност на давностните срокове по искове във връзка с нарушения на търговската тайна. С разпоредбата се дава известна свобода на държавите-членки при определяне на давностните срокове, като се въвежда единствено условие, че давността не следва да надвишава шест години.

С Директивата за първи път в правото на Европейския съюз се уреждат общи правила, които имат за цел да преодолеят отсъствието на специални защитни способи за запазване на търговската тайна в хода на съдебните производства. Отсъствието на подобни гаранции за това често води до отказ от търсене на съдебна защита поради опасения, че търговската тайна може да бъде нарушена по време на съдебния процес.

Директивата за търговската тайна въвежда още временни и предпазни мерки за преустановяване или забрана за използване или разкриване на търговска тайна, които включват забрана за производство, предлагане, пускане на пазара или използване на стоки – предмет на нарушение, както и вноса и износа и съхранението на такива стоки за посочените цели, също и изземането или предаването на стоки, предмет на предполагаемо нарушение, за да се предотврати тяхното навлизане или движение в рамките на пазара.

След разглеждане на делото по същество и установяване на незаконно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, компетентните съдебни органи могат, по искане на ищеца, да разпоредят изпълнението на една или повече от следните мерки:

• преустановяване или, в зависимост от случая, забрана за използването или разкриването на търговска тайна;
• забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките — предмет на нарушение, или за внос, износ или съхранение на стоките — предмет на нарушение, за тези цели;
• приемане на подходящи коригиращи мерки по отношение на стоките — предмет на нарушение, например: изтегляне на стоките – предмет на нарушението, от пазара; унищожаване на стоките – предмет на нарушението и др.
• унищожаване на цели документи, предмети, материали, вещества или електронни документи или на части от тях, които съдържат или въплъщават търговската тайна, или, когато е целесъобразно, предаване на ищеца на целите документи, предмети, материали, вещества или електронни документи или на части от тях.

С цел да се гарантира ефективното прилагане на Директивата и постигането на преследваните от нея цели в глава IV се предвижда прилагането на санкции в случай на неспазване на мерките за запазване на поверителността на търговската тайна в хода на съдебното производство (чл.9), временните и предпазни мерки и предвидените забрани (чл.10) и коригиращи мерки (чл.12).

 

Заключение

Защитата на търговската тайна е сред областите на интелектуалната собственост, в които се разкриваха най-сериозни различия в националните правни уредби. С приемането на Директивата се направи първата крачка към сближаване на законодателствата по отношение на защитата на търговската тайна. Възприетият от Директивата подход е на минимално сближаване, но предвижда въвеждането на общи стандарти, които включват както материални норми, така и процесуалните норми за защита и мерки, които излизат извън обхвата на съществуващите средства за защита на правата, произтичащи от нелоялна конкуренция. Вероятно, по подобие на развитието на европейското законодателство за защитата на личните данни, след натрупване на достатъчно съдебна практика, ще се премине към приемане на Регламент, който да сближи в още по-голяма степен законодателствата на държавите-членки в областта на защитата на търговската тайна.

 

Използвана литература

1. Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета
2. Наднационални права на интелектуална собственост в Европейския съюз – Живко Драганов, Александра Вълчева, Гергана Любенова
3. Новата директива на ЕС относно защитата на неразкрити търговски тайни и някои въпроси във връзка с нейното транспониране – Живко Драганов
4. The Trade Secrets Protection in U.S. And in Europe: A Comparative Study – Chiara Gaido