ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВИКА

Дружество с ограничена отговорност има капитал в размер на 1 000 лв., който се състои от 1 000 дяла по 1 лев всеки. Дяловете от капитала на Дружеството до 02.02.2021 г. са разпределени между двама съдружници поравно.

На 02.02.2021 г. е вписана промяна в съотношението на дяловете между съдружниците, като за целта единият съдружник продава 250 дяла, представляващи 25 % от капитала, на втория съдружник. В следствие на продажбата съотношението на дяловете на съдружниците се променя, както следва: 75% за единия съдружник и 25% за другия съдружник.

За предходната 2020 година не е разпределяна печалба между съдружниците под формата на дивиденти, като последните следва да бъдат разпределени през настоящата година.

При тази фактическа обстановка възниква въпросът – Кое съотношение на дяловете трябва да се вземе предвид при разпределяне на печалбата за предходната година – съотношението 50% на 50%, което е било актуално при натрупването на печалбата от предходната година, или съотношението на дяловете 75% на 25%, което е актуално към момента на разпределянето?

ПРАВНИ ВЪПРОСИ

Продавачът или купувачът има право да получи дивиденти от неразпределената печалба за предходни години, когато:

  1. преди продажбата на дяловете не е взето решение на Общото събрание за разпределяне на дивиденти;
  2. преди продажбата на дяловете е взето решение на Общото събрание за разпределяне на дивиденти, но последните не са изплатени?

Може ли в договора за продажба на дружествените дялове да се направи изрична уговорка за начина, по който впоследствие ще се разпределят дивидентите?

СТАНОВИЩЕ

Правото на получаване на дивидент е субективно имуществено право, което се реализира при осъществяването на сложен фактически състав, включващ 3 елемента.

  • на първо място, трябва да е изтекла финансовата година.
  • на второ място, през тази финансова година Дружеството трябва да е на печалба.
  • на последно място, но не и по важност, трябва да е взето решение на Общото събрание за приемане на финансовия отчет и разпределяне на дивиденти.

От конкретната фактическа обстановка става ясно, че печалбата за 2020 г. не е разпределяна, т.е. не е взето решение за разпределяне на дивиденти. Тъй като не е изпълнен последният елемент от фактическия състав за получаване на дивидент, то следователно такова право не е възникнало за съдружниците.

При така описаната фактическа обстановка, в случай че единият съдружник придобие част от дяловете на другия съдружник чрез прехвърлителна сделка, то последващото разпределяне на дивидентите следва да се извърши с вземане на решение на Общото събрание при новото разпределение на дяловете, т.е. при съотношение 75% на 25%. Или казано по друг начин, разпределението на печалбата за предходни години ще е в полза на купувача. В договора за прехвърляне на дружествените дялове може да бъде направена изрична уговорка, съгласно която печалбата от минали години да бъде разпределена в старото съотношение 50% на 50%.

В случай че е взето решение на Общото събрание за разпределяне на дивиденти и едва след това се извърши прехвърлянето на 250-те дяла, представляващи 25% от капитала на Дружеството, то изплащането на дивидентите следва да се извърши в съответствие с решението на Общото събрание, а имено при съотношение 50% на 50%. Или казано по друг начин, в тази хипотеза разпределянето на печалбата ще бъде в полза на продавача. И в този случай, в договора за прехвърляне на дяловете има възможност да се уговори, че дивидентите за съответния изминал период са част от предмета на прехвърлителната сделка, като по този начин може да се постигне изплащане на дивидентите при новото съотношение 75% на 25%.

Бих искал да отбележа, че част от практикуващите юристи застъпват обратната на гореизложената теза, а именно, че ако е взето решение на Общото събрание на Дружеството за разпределяне на дивиденти и едва след това е извършено прехвърляне на част от дяловете на съдружник, то правото на разпределените, но неизплатени дивиденти, преминава върху съдружника – купувач, освен ако не е уговорено обратното в договора за прехвърляне на дяловете. Подобно становище не може да бъде подкрепено, като аргументите ми за това са следните: Със завършването на горепосочения сложен фактически състав, абстрактното право за получаване на дивидент се превръща в ликвидно и изискуемо вземане в полза на съдружника към търговското дружество. Правото на дивидент като част от дяловете съгласно чл. 133, ал. 1 от Търговския закон е различно от облигационното вземане за разпределен дивидент, което се погасява с изтичането на общия петгодишен давностен срок. Като съставна част на членственото правоотношение, приобретателят придобива абстрактното право за получаване на бъдещи неразпределени дивиденти, но не и на вече разпределените преди отчуждаването му дивиденти.

С цел да бъдат избегнати бъдещи спорове, препоръчително е в договора за продажба на дружествените дялове да се прави изрична уговорка относно съдбата на неразпределената, или разпределената, но неизплатена печалба за предходни години.

 

СТАНОВИЩЕТО Е БАЗИРАНО НА

чл.129 от ТЗ – относно прехвърлянето на дружествени дялове

чл.137, ал.1, т.3 от ТЗ – относно разпределянето и изплащането на печалбата

чл.133, ал.1 от ТЗ – относно правото и размера на дивидентите

чл.110 от ЗЗД – относно общата давност на облигационните вземания

 


0 Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *