Юридическите лица са един от трите обособени субекта на права и задължения в българското право – Юридически лица, Физически лица и Държавата, като особен субект на права и задължения. Юридическите лица имат свое име, имущество, както и седалище и адрес на управление (техният постоянен адрес). Същите се считат за професионалисти по закон, предвид което законът им вменява повече задължения, спрямо физическите лица. Ако приемем, че едно физическо лице може да бъде призовано или съответно, да му бъдат връчени книжа и документи на няколко места – постоянен, настоящ адрес и/или работно място, то юридическите лица имат само един правно валиден адрес за получаване на книжа и това е адресът им на управление посочен в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ).

Във връзка с посочената по-горе разлика между Физическите и Юридическите лица, а именно, че вторите са професионалисти по закон, законотворецът е решил да предвиди два различни текста в закона за връчване на книжа на тези лица.

В чл.47 от ГПК е предвидена процедурата по връчване на книжа на физически лица, като считано от 2017г., бяха приети нови правила за връчването им. Съгласно измененията на закона, връчването не може да бъде осъществено само с простото залепване на уведомление на постоянния адрес на физическото лице, както беше до преди измененията в закона, а следва да се направят няколко посещения (минимум 3) на адреса/адресите на съответното физическо лице, връчителят/ призовкарят следва да събере информация за това, къде действително се намира това физическо лице, посредством устна или писмена справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, който може да бъде доказан, чрез посочване на източника на данните и чак тогава, ако лицето не е намерено се пристъпва към залепване на уведомлението. В случай на подадена молба за издаване на заповед за изпълнение срещу конкретно физическо лице и същото не бъде намерено на нито един от посочените в молбата адреси, подателят на молбата, следва да заведе задължително исково производство срещу това лице и да му назначи особен представител за своя сметка (чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във връзка с чл.47, ал.6 от ГПК), а не както до преди промените в закона – на база на залепеното уведомление, директно се издаваше заповед за изпълнение (без провеждането на предварително исково производство), вследствие на която взискателят се снабдяваше с изпълнителен лист.

Така описаната процедура е насочена изцяло в защита на правата и задълженията на физическите лица и съответно отговаря на настоящите обществени отношения в страната.

Не така стои въпросът с връчването на книжата при юридическите лица.

Процедурата е описана в чл.50 от ГПК и предвижда два състава на връчване при ненамирането на представител на юридическото лице на посочения в ТРРЮЛНЦ адрес, а имено: чл. 50, ал. 2 „Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени”; и чл. 50, ал. 4 „Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва.“

Видно от така описаните две законови разпоредби, са налице две различни предпоставки при прилагането им: едната описва ситуация, при която юридическото лице не е променило седалището и адреса си на управление, но поради отсъствие на негови представители на обявения в ТРРЮЛНЦ адрес, същото не може да бъде надлежно уведомено и съответно да му бъдат връчени съответните книжа; докато втората описва ситуация при, която юридическото лице е променило седалището и адреса си на управление, но не е обявило тази промяна в ТРРЮЛНЦ.

Съгласно константната практика на съдилищата винаги, когато юридическото лице не е намерено на посочения в ТРРЮЛНЦ адрес на управление, съответно не е намерена никаква индикация, че юридическото лице упражнява дейността си на точно този адрес посочен в регистъра, се прилага разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК, а именно книжата предназначени за него се прилагат по делото и юридическото лице се счита за редовно уведомено за тях, без дори да подозира за съществуването им.

В действителност има множество случаи, при които юридическите лица променят седалището и адреса си на управление, без да обявят тази промяна в ТРРЮЛНЦ, което често води до неблагоприятни за тях последици, в това число, но не само – биват изваждани изпълнителни листа срещу тях, основавани на издадени заповеди за изпълнение, без дори да подозират, че срещу тях е било образувано заповедно производство, в следствие на което срещу тях биват завеждани изпълнителни дела и съответно попадат в един затворен кръг, в който единственият вариант е да заплатят сумата по изпълнителния лист, която е много по-висока от тази, която действително първоначално са дължали (ако действително са я дължали). Всичко това води до обоснования извод, че небрежността излиза скъпо и независимо, че юридическото лице, в крайна сметка се управлява от физическо такова, собствениците им винаги следва да полагат една по-професионална грижа от грижата, която биха положили за техните лични дела, в качеството им на физически лица.

Много важно е да се уточни, че при промяна на седалището и адреса си на управление, юридическото лице следва да осъществи промяната предварително в регистърното производство пред ТРРЮЛНЦ и чак след това да осъществи действителната фактическа промяна на адреса на ЮЛ.

В случай че вече сте осъществили фактическа промяна на седалището и адреса на управление на Вашето дружество, без да сте обявили това в ТРРЮЛНЦ или Ви предстои подобна промяна, може да се обърнете към нас за съдействие по всяко време.

Изготвил:

адв. Димитър Янев

Категории: Граждански Процес

0 Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *